Last Modified: 2020-04-13
*
Горчивото на болката
лепи се,
в чудовища
разтяга моите мисли,
а чувстата тежат,
сглобени в стари спомени.
Горчивото на болката
се впива,
с безнадежност
напива душата ми,
а сърцето ридае,
сбръчкано в невидими ужаси.
Горчивото на болката
засяда,
пресича времето,
преди да е започнало.
Аз съм
Горчивото на болката.
[IG], 2020
*
Плът, чувствено обгърнала твоето аз,
в изплетен от сънища флирт,
с разлят по телата ни разговор,
където времето няма значение.
Допир, нежно разбуден до моето ти,
в огрян от утрото свят,
с разхвърлено в очите ми щастие,
където мястото няма значение.
[IG], 2011
в изплетен от сънища флирт,
с разлят по телата ни разговор,
където времето няма значение.
Допир, нежно разбуден до моето ти,
в огрян от утрото свят,
с разхвърлено в очите ми щастие,
където мястото няма значение.
[IG], 2011
*
*
И изведнъж желая те.
И близко и дълбоко, страстно, целувана,
И дръзко и по детски, нежно, прегърната.
И пак мечтая те.
И искрено и неопределено, чудато, влюбена,
И силно и небрежно, невиновно, усмихната.
[IG], 2010
И близко и дълбоко, страстно, целувана,
И дръзко и по детски, нежно, прегърната.
И пак мечтая те.
И искрено и неопределено, чудато, влюбена,
И силно и небрежно, невиновно, усмихната.
[IG], 2010
*
*
Усещам липсата на страх в теб. Ледено безразличие и някаква мудност сякаш си в аквариум пълен с вода. Всяка клетка от твоето тяло е независима и ти се опитваш да погълнеш света едновременно през всяка една от тях. Когато концентрираш цялата тази енергия в погледа си - той се зарежда с невероятна притегателна сила. Искаш да изпиеш живота, да мине през теб, да го изкумсумираш и отхвърлиш, за да останеш жаден.
Опитвам се да се задържа на повърхността. Страх ме е от теб и от твоята тъга. Оствам на съхо. Толкова много ми липсваш; дори не те виждам. Настръхвам. Жена. Мъж. Тишина.
[IG], 2006
Опитвам се да се задържа на повърхността. Страх ме е от теб и от твоята тъга. Оствам на съхо. Толкова много ми липсваш; дори не те виждам. Настръхвам. Жена. Мъж. Тишина.
[IG], 2006
*
Не чувствам никаква болка.
Не изпитвам никакъв страх.
Не изразявам никакво чувство.
Имам толкова много нужда от теб.
[IG]
Не изпитвам никакъв страх.
Не изразявам никакво чувство.
Имам толкова много нужда от теб.
[IG]
*
*
*
Според мен, за жената близостта е близост без дрехи - емоционална, капризна, гола, може би ефирна. Тя е колкото свята, толкова и неконтролируема и непостоянна. Единствената отправна точка е мъжката твърдост.
За мъжът, от друга страна, близостта е фантазия. Тя е такава каквато те я дефинират и тогава, когато те я поискат. Нейната сила е в тяхното убеждение.
[IG]
За мъжът, от друга страна, близостта е фантазия. Тя е такава каквато те я дефинират и тогава, когато те я поискат. Нейната сила е в тяхното убеждение.
[IG]
*
По вълните се нося
и хладни пръски
среща лицето ми
усмихнато в своето щастие.
По вълните се нося
и златни лъчи
преплитат косата ми
рошава в своя бяг.
По вълните се нося
и далечни земи
мамят очите ми,
замечтани в своя копнеж.
По вълните се нося
и крясъци чайки
бъскат душата ми,
самотна в своята крепост.
[IG]
и хладни пръски
среща лицето ми
усмихнато в своето щастие.
По вълните се нося
и златни лъчи
преплитат косата ми
рошава в своя бяг.
По вълните се нося
и далечни земи
мамят очите ми,
замечтани в своя копнеж.
По вълните се нося
и крясъци чайки
бъскат душата ми,
самотна в своята крепост.
[IG]
*
*
*
*
*
*
*
*
*
*
Като кораб,
тежък и важен,
аз плавам
в океан самочувствие.
Зъбците метални
в моето тяло
въртят се безупречно
и дават ми скорост.
Аз цепя вълните
с гърдите стоманени,
студени, безстрашни,
безмислени -
много безкрайно самотен.
[IG]
тежък и важен,
аз плавам
в океан самочувствие.
Зъбците метални
в моето тяло
въртят се безупречно
и дават ми скорост.
Аз цепя вълните
с гърдите стоманени,
студени, безстрашни,
безмислени -
много безкрайно самотен.
[IG]
*
Гледам неделното шоу
сякаш в захлас -
занемяла,
неволно подирям мечтите си,
а празни остават ръцете ми.
[IG]
сякаш в захлас -
занемяла,
неволно подирям мечтите си,
а празни остават ръцете ми.
[IG]
*
Търся, но не го намирам.
С всяка крачка
Все по-изгърбена ставам.
С косите си
Помитам прашните улици
И те побеляват
Косъм по косъм.
[IG]
С всяка крачка
Все по-изгърбена ставам.
С косите си
Помитам прашните улици
И те побеляват
Косъм по косъм.
[IG]
*
*
Умираха белите лебеди
с очите им тъжните,
патешки.
В езерото водата перясваше
и се стелеше тежка
към нищото.
[IG], 2000
с очите им тъжните,
патешки.
В езерото водата перясваше
и се стелеше тежка
към нищото.
[IG], 2000
*
Земята преобърна се в сиво.
Искам да кажа -
Превилата на играта са други.
А въобще дали е игра?
Сега на преден план е монтажът.
Обиграни сме вече с него -
Оформяме бавно характери,
за да играем закоравели мошеници.
Бавно в мрака на сцената,
Декористът разнася платна.
Но какво е театърът,
Ако пълен е със сиви лица?
[IG], 2000
Искам да кажа -
Превилата на играта са други.
А въобще дали е игра?
Сега на преден план е монтажът.
Обиграни сме вече с него -
Оформяме бавно характери,
за да играем закоравели мошеници.
Бавно в мрака на сцената,
Декористът разнася платна.
Но какво е театърът,
Ако пълен е със сиви лица?
[IG], 2000
*
Тичам из ливадите
с развята коса,
разперила съм ръцете си
сякаш искам да прегърна света.
На кой ли пън ще се спъна
и ще се пльосна на пясъка
само с една
голяма човешка сълза.
[IG], 2000
с развята коса,
разперила съм ръцете си
сякаш искам да прегърна света.
На кой ли пън ще се спъна
и ще се пльосна на пясъка
само с една
голяма човешка сълза.
[IG], 2000
*
Времето е минало
върху старите мисли
и е оставило само
някакви жълти листа.
Не красиви в своята кожа
с неми, безплътни лица.
Как се променят картините,
в галерията на нашето съзнание,
паметта се нагърчва в спомени,
но какво ли променя това...
[IG], 2000
върху старите мисли
и е оставило само
някакви жълти листа.
Не красиви в своята кожа
с неми, безплътни лица.
Как се променят картините,
в галерията на нашето съзнание,
паметта се нагърчва в спомени,
но какво ли променя това...
[IG], 2000
*
В здрача на зимните нощи,
когато тиран е студът,
и мислите бавно потъват...
... В здрача на зимните дни,
студени крака,
студени ръце,
топлят старите сини сърца.
Като пеперуди,
душите ни
отлетели са
и някъде бавно пълзят.
Тишината, която нечуваме,
глухи
със своите
бездиханни уши.
Очите ни са пресъхнали извори,
в които отдавна не се оглежда света.
Само мечтите ни призрачни
се реят
високо
и падат звездите
бързо умиращи.
Разпадащ се прах,
пелена на разплакано бебе?
Нов живот,
за още миг или два!
[IG], 1999
когато тиран е студът,
и мислите бавно потъват...
... В здрача на зимните дни,
студени крака,
студени ръце,
топлят старите сини сърца.
Като пеперуди,
душите ни
отлетели са
и някъде бавно пълзят.
Тишината, която нечуваме,
глухи
със своите
бездиханни уши.
Очите ни са пресъхнали извори,
в които отдавна не се оглежда света.
Само мечтите ни призрачни
се реят
високо
и падат звездите
бързо умиращи.
Разпадащ се прах,
пелена на разплакано бебе?
Нов живот,
за още миг или два!
[IG], 1999
*
Когато листата в гората шумят,
дърветата слушат
и бавно,
в танц, остаряват.
Земята завърта звездите
по млечния път.
А аз се лутам
из тесните улици,
многото хора;
малка, но жива
и идвам при теб.
Ти си самотен в
твоята пясъчна кула,
моля,
пусни ме при теб.
[IG], 1999
дърветата слушат
и бавно,
в танц, остаряват.
Земята завърта звездите
по млечния път.
А аз се лутам
из тесните улици,
многото хора;
малка, но жива
и идвам при теб.
Ти си самотен в
твоята пясъчна кула,
моля,
пусни ме при теб.
[IG], 1999
*
Утрото постепено разпуква нощта
И влиза в свое владение -
Къде си, Музо -
Тъй нужна ми сега,
За да възпея Него?
[IG], 1997
И влиза в свое владение -
Къде си, Музо -
Тъй нужна ми сега,
За да възпея Него?
[IG], 1997
*
Суровостта ти те превращта във усмивка,
Грейнала сред хилияди малки цветя.
Твоята коса, като маргаритка,
С дръжка от сини листа.
Цъфнал сред дюли отронени,
Твоят син поглед преплита се
със един слънчев лист.
[IG], 1988
Грейнала сред хилияди малки цветя.
Твоята коса, като маргаритка,
С дръжка от сини листа.
Цъфнал сред дюли отронени,
Твоят син поглед преплита се
със един слънчев лист.
[IG], 1988